дупчел

Речник на българския език

1. дупчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупчел е производна форма на дупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дупчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дупчел е производна форма на дупча (мин. деят. несв. прич. м. р.).