гребен

Речник на българския език

1. грѐбен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

грѐбна, грѐбно, мн. грѐбни, прил. Който се отнася до гребане (във 2 знач.). Гребни спортове. Гребна база.



мн. грѐбени, (два) грѐбена, м.
1. Плосък предмет със зъбци за ресане.
2. Назъбен месест израстък на главата на петел или друга птица. Червен гребен.
3. Било на планина; хребет.
4. Най-високата удължена част от вълна̀.
същ. умал. грѐбенче, мн. грѐбенчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • гребин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гре-бен
непълен член гре-бе-на
пълен член гре-бе-нът
мн.ч. гре-бе-ни
членувано гре-бе-ни-те
бройна форма гре-бе-на
звателна форма

2. грѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

грѐбна, грѐбно, мн. грѐбни, прил. Който се отнася до гребане (във 2 знач.). Гребни спортове. Гребна база.



мн. грѐбени, (два) грѐбена, м.
1. Плосък предмет със зъбци за ресане.
2. Назъбен месест израстък на главата на петел или друга птица. Червен гребен.
3. Било на планина; хребет.
4. Най-високата удължена част от вълна̀.
същ. умал. грѐбенче, мн. грѐбенчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • гребин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гре-бен
непълен член греб-ния
пълен член греб-ни-ят
ж. р. греб-на
членувано греб-на-та
ср. р. греб-но
членувано греб-но-то
мн. ч. греб-ни
членувано греб-ни-те