ръб

Речник на българския език

ръб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ръбът, ръба, мн. ръбове, (два) ръба, м.
1. Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости. Ръб на маса. Ръб на панталон.
2. Подгънат и обшит край на дреха, плат и др. Ръбът на полата не е прав.
3. Място, където се съединяват с шиене два плата; шев.

Грешни изписвания (1)

  • ръп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръб
непълен член ръ-ба
пълен член ръ-бът
мн.ч. ръ-бо-ве
членувано ръ-бо-ве-те
бройна форма ръ-ба
звателна форма