периферия

Речник на българския език

перифѐрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. перифѐрии, ж.
1. Външна, крайна част на населено място. Заводът е в периферията на града.
2. Част от шапка — ивица, която обикаля долната част на шапката.
3. Външна повърхност или граница.

Грешни изписвания (23)

  • перефереа
  • перефереъ
  • переферея
  • перефериа
  • перефериъ
  • переферия
  • перифереа
  • перифереъ
  • периферея
  • перифериа
  • перифериъ
  • пирефереа
  • пирефереъ
  • пиреферея
  • пирефериа
  • пирефериъ
  • пиреферия
  • пирифереа
  • пирифереъ
  • пириферея
  • пирифериа
  • пирифериъ
  • пириферия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ри-фе-рия
членувано пе-ри-фе-ри-я-та
мн.ч. пе-ри-фе-рии
членувано пе-ри-фе-ри-и-те
звателна форма