покрайнина

Речник на българския език

покра̀йнина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. покра̀йнини, ж. Обикн. мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. Западни покрайнини на България.

Грешни изписвания (7)

  • покрайнена
  • покрайненъ
  • покрайнинъ
  • пукрайнена
  • пукрайненъ
  • пукрайнина
  • пукрайнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-рай-ни-на
членувано пок-рай-ни-на-та
мн.ч. пок-рай-ни-ни
членувано пок-рай-ни-ни-те
звателна форма