кенар

Речник на българския език

кена̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кена̀ри, м.
1. Ивица, втъкана в плат за украса. Платно с копринени кенари.
2. Плат с такава ивица. Купих си кенар за блуза.

Грешни изписвания (1)

  • кинар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-нар
непълен член ке-на-ра
пълен член ке-на-рът
мн.ч. ке-на-ри
членувано ке-на-ри-те
бройна форма ке-на-ра
звателна форма