изда̀тък
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. изда̀тъци, (два) изда̀тъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ездатак
- ездатък
- издатак
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-да-тък | |
|---|---|---|
| непълен член | из-да-тъ-ка | |
| пълен член | из-да-тъ-кът | |
| мн.ч. | из-да-тъ-ци | |
| членувано | из-да-тъ-ци-те | |
| бройна форма | из-да-тъ-ка | |
| звателна форма | — | |