хребет

Речник на българския език

хрѐбет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хрѐбети, (два) хрѐбета, м. Връхна част, гребен на планина.

Грешни изписвания (1)

  • хребит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хре-бет
непълен член хре-бе-та
пълен член хре-бе-тът
мн.ч. хре-бе-ти
членувано хре-бе-ти-те
бройна форма хре-бе-та
звателна форма