чесало

Речник на българския език

1. чеса̀ло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. чесала̀, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни.

Грешни изписвания (3)

  • чесалу
  • чисало
  • чисалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-са-ло
членувано че-са-ло-то
мн.ч. че-са-ла
членувано че-са-ла-та

2. чесало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чесало е производна форма на чеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. чесало — мин. деят. св. прич. ср. р.

чесало е производна форма на чеша (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки