въставам

Речник на българския език

въста̀вам — непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii)

Значение

въста̀ваш, несв. и въста̀на, св.
1. Вдигам въстание, почвам въоръжена борба.
2. Обявявам се решително против; протестирам.

Синоними

Грешни изписвания (3)

ваставам
ваставъм
въставъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въс-та-вам	въс-та-ва-ме
2 лице	въс-та-ваш	въс-та-ва-те
3 лице	въс-та-ва	въс-та-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въс-та-вах	въс-та-вах-ме
2 лице	въс-та-ва	въс-та-вах-те
3 лице	въс-та-ва	въс-та-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въс-та-вах	въс-та-вах-ме
2 лице	въс-та-ва-ше	въс-та-вах-те
3 лице	въс-та-ва-ше	въс-та-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	въставал съм	въставала съм	въставало съм	въставали сме
2 лице	въставал си	въставала си	въставало си	въставали сте
3 лице	въставал е	въставала е	въставало е	въставали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях въставал	бях въставала	бях въставало	бяхме въставали
2 лице	беше въставал	беше въставала	беше въставало	бяхте въставали
3 лице	беше въставал	беше въставала	беше въставало	бяха въставали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще въставам	ще въставаме
2 лице	ще въставаш	ще въставате
3 лице	ще въстава	ще въстават

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм въставал	ще съм въставала	ще съм въставало	ще сме въставали
2 лице	ще си въставал	ще си въставала	ще си въставало	ще сте въставали
3 лице	ще е въставал	ще е въставала	ще е въставало	ще са въставали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да въставам	щяхме да въставаме
2 лице	щеше да въставаш	щяхте да въставате
3 лице	щеше да въстава	щяха да въстават

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм въставал	щях да съм въставала	щях да съм въставало	щяхме да сме въставали
2 лице	щеше да си въставал	щеше да си въставала	щеше да си въставало	щяхте да сте въставали
3 лице	щеше да е въставал	щеше да е въставала	щеше да е въставало	щяха да са въставали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	въставал съм	въставала съм	въставало съм	въставали сме
2 лице	въставал си	въставала си	въставало си	въставали сте
3 лице	въс-та-вал въставал е	въс-та-ва-ла въставала е	въс-та-ва-ло въставало е	въс-та-ва-ли въставали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	въставал съм	въставала съм	въставало съм	въставали сме
2 лице	въставал си	въставала си	въставало си	въставали сте
3 лице	въс-та-вал въставал е	въс-та-ва-ла въставала е	въс-та-ва-ло въставало е	въс-та-ва-ли въставали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм въставал	била съм въставала	било съм въставало	били сме въставали
2 лице	бил си въставал	била си въставала	било си въставало	били сте въставали
3 лице	бил въставал бил е въставал	била въставала била е въставала	било въставало било е въставало	били въставали били са въставали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да въставам	щяла съм да въставам	щяло съм да въставам	щели сме да въставаме
2 лице	щял си да въставаш	щяла си да въставаш	щяло си да въставаш	щели сте да въставате
3 лице	щял да въстава щял е да въстава	щяла да въстава щяла е да въстава	щяло да въстава щяло е да въстава	щели да въстават щели са да въстават

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм въставал	щяла съм да съм въставала	щяло съм да съм въставало	щели сме да сме въставали
2 лице	щял си да си въставал	щяла си да си въставала	щяло си да си въставало	щели сте да сте въставали
3 лице	щял да е въставал щял е да е въставал	щяла да е въставала щяла е да е въставала	щяло да е въставало щяло е да е въставало	щели да са въставали щели са да са въставали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих въставал	бих въставала	бих въставало	бихме въставали
2 лице	би въставал	би въставала	би въставало	бихте въставали
3 лице	би въставал	би въставала	би въставало	биха въставали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въс-та-вай	въс-та-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въс-та-вал
		непълен член	въс-та-ва-лия
		пълен член	въс-та-ва-ли-ят
	женски род		въс-та-ва-ла
	женски род	членувано	въс-та-ва-ла-та
	среден род		въс-та-ва-ло
	среден род	членувано	въс-та-ва-ло-то
множествено число			въс-та-ва-ли
множествено число		членувано	въс-та-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въс-та-вал
	женски род	въс-та-ва-ла
	среден род	въс-та-ва-ло
множествено число		въс-та-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въс-та-ващ
		непълен член	въс-та-ва-щия
		пълен член	въс-та-ва-щи-ят
	женски род		въс-та-ва-ща
	женски род	членувано	въс-та-ва-ща-та
	среден род		въс-та-ва-що
	среден род	членувано	въс-та-ва-що-то
множествено число			въс-та-ва-щи
множествено число		членувано	въс-та-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въс-та-вай-ки

Връзки

Вход