въстание

Речник на българския език

въста̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. въста̀ния, ср. Масов въоръжен бунт срещу властта. Вдигам се на въстание. Вдигам въстание. Избухва въстание.

Грешни изписвания (2)

  • вастание
  • възстание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въс-та-ние
членувано въс-та-ни-е-то
мн.ч. въс-та-ния
членувано въс-та-ни-я-та