въставала

Речник на българския език

1. въставала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въставала е производна форма на въставам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въставала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въставала е производна форма на въставам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. въставала — мин. деят. св. прич. ж. р.

въставала е производна форма на въставам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. въставала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въставала е производна форма на въставам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).