възнегодувам

Речник на българския език

възнегоду̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

възнегоду̀ваш, св. Започвам да негодувам открито.

Грешни изписвания (15)

  • вазнегодувам
  • вазнегодувъм
  • вазнегудувам
  • вазнегудувъм
  • вазнигодувам
  • вазнигодувъм
  • вазнигудувам
  • вазнигудувъм
  • възнегодувъм
  • възнегудувам
  • възнегудувъм
  • възнигодувам
  • възнигодувъм
  • възнигудувам
  • възнигудувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-не-го-ду-вам въз-не-го-ду-ва-ме
2 лице въз-не-го-ду-ваш въз-не-го-ду-ва-те
3 лице въз-не-го-ду-ва въз-не-го-ду-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-не-го-ду-вах въз-не-го-ду-вах-ме
2 лице въз-не-го-ду-ва въз-не-го-ду-вах-те
3 лице въз-не-го-ду-ва въз-не-го-ду-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-не-го-ду-вах въз-не-го-ду-вах-ме
2 лице въз-не-го-ду-ва-ше въз-не-го-ду-вах-те
3 лице въз-не-го-ду-ва-ше въз-не-го-ду-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнегодувал съм възнегодувала съм възнегодувало съм възнегодували сме
2 лице възнегодувал си възнегодувала си възнегодувало си възнегодували сте
3 лице възнегодувал е възнегодувала е възнегодувало е възнегодували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възнегодувал бях възнегодувала бях възнегодувало бяхме възнегодували
2 лице беше възнегодувал беше възнегодувала беше възнегодувало бяхте възнегодували
3 лице беше възнегодувал беше възнегодувала беше възнегодувало бяха възнегодували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възнегодувам ще възнегодуваме
2 лице ще възнегодуваш ще възнегодувате
3 лице ще възнегодува ще възнегодуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възнегодувал ще съм възнегодувала ще съм възнегодувало ще сме възнегодували
2 лице ще си възнегодувал ще си възнегодувала ще си възнегодувало ще сте възнегодували
3 лице ще е възнегодувал ще е възнегодувала ще е възнегодувало ще са възнегодували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възнегодувам щяхме да възнегодуваме
2 лице щеше да възнегодуваш щяхте да възнегодувате
3 лице щеше да възнегодува щяха да възнегодуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възнегодувал щях да съм възнегодувала щях да съм възнегодувало щяхме да сме възнегодували
2 лице щеше да си възнегодувал щеше да си възнегодувала щеше да си възнегодувало щяхте да сте възнегодували
3 лице щеше да е възнегодувал щеше да е възнегодувала щеше да е възнегодувало щяха да са възнегодували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнегодувал съм възнегодувала съм възнегодувало съм възнегодували сме
2 лице възнегодувал си възнегодувала си възнегодувало си възнегодували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнегодувал съм възнегодувала съм възнегодувало съм възнегодували сме
2 лице възнегодувал си възнегодувала си възнегодувало си възнегодували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възнегодувал била съм възнегодувала било съм възнегодувало били сме възнегодували
2 лице бил си възнегодувал била си възнегодувала било си възнегодувало били сте възнегодували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възнегодувам щяла съм да възнегодувам щяло съм да възнегодувам щели сме да възнегодуваме
2 лице щял си да възнегодуваш щяла си да възнегодуваш щяло си да възнегодуваш щели сте да възнегодувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възнегодувал щяла съм да съм възнегодувала щяло съм да съм възнегодувало щели сме да сме възнегодували
2 лице щял си да си възнегодувал щяла си да си възнегодувала щяло си да си възнегодувало щели сте да сте възнегодували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възнегодувал бих възнегодувала бих възнегодувало бихме възнегодували
2 лице би възнегодувал би възнегодувала би възнегодувало бихте възнегодували
3 лице би възнегодувал би възнегодувала би възнегодувало биха възнегодували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-не-го-ду-вай въз-не-го-ду-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-не-го-ду-вал
непълен член въз-не-го-ду-ва-лия
пълен член въз-не-го-ду-ва-ли-ят
женски род въз-не-го-ду-ва-ла
членувано въз-не-го-ду-ва-ла-та
среден род въз-не-го-ду-ва-ло
членувано въз-не-го-ду-ва-ло-то
множествено число въз-не-го-ду-ва-ли
членувано въз-не-го-ду-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-не-го-ду-вал
женски род въз-не-го-ду-ва-ла
среден род въз-не-го-ду-ва-ло
множествено число въз-не-го-ду-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-не-го-ду-ващ
непълен член въз-не-го-ду-ва-щия
пълен член въз-не-го-ду-ва-щи-ят
женски род въз-не-го-ду-ва-ща
членувано въз-не-го-ду-ва-ща-та
среден род въз-не-го-ду-ва-що
членувано въз-не-го-ду-ва-що-то
множествено число въз-не-го-ду-ва-щи
членувано въз-не-го-ду-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-не-го-ду-вай-ки