възнегодувал си

Речник на българския език

1. възнегодувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възнегодувал си е производна форма на възнегодувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възнегодувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възнегодувал си е производна форма на възнегодувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възнегодувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възнегодувал си е производна форма на възнегодувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).