въставало

Речник на българския език

1. въставало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въставало е производна форма на въставам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въставало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въставало е производна форма на въставам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въставало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въставало е производна форма на въставам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въставало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въставало е производна форма на въставам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).