въставали

Речник на българския език

1. въставали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

въставали е производна форма на въставам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въставали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въставали е производна форма на въставам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. въставали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въставали е производна форма на въставам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. въставали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

въставали е производна форма на въставам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).