брак
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
бра̀кът, бра̀ка, мн. бра̀кове, (два) бра̀ка, м. Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт. Сключвам брак. Църковен брак. Имам два брака.
прил. бра̀чен, бра̀чна, бра̀чно, мн. бра̀чни. Брачно свидетелство. Брачна церемония. Брачен живот.
бра̀кът, бра̀ка, само ед., м.
1. Недоброкачествена, негодна продукция.
2. Бракуване. Това е за брак.
прил. бра̀чен, бра̀чна, бра̀чно, мн. бра̀чни. Брачно свидетелство. Брачна церемония. Брачен живот.
бра̀кът, бра̀ка, само ед., м.
1. Недоброкачествена, негодна продукция.
2. Бракуване. Това е за брак.