останки

Речник на българския език

1. оста̀нки некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн.
1. Труп на покойник. Тленни останки.
2. Това, което е останало от нещо, обикн. незначително, ненужно, безполезно. Останките от къщата стърчаха сред поляната.

Грешни изписвания (3)

  • останке
  • устанке
  • устанки

2. останки — мн. ч.

останки е производна форма на останка (мн. ч.).