смет

Речник на българския език

смет съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

сметта, само ед., ж.
1. Отпадъци, прах, нечистотии, които се смитат или се събират, за да се изхвърлят, в помещение или по улица; боклук.
2. Прен. Нещо без никаква ценност; отпадък, боклук.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смет
членувано смет-та
мн.ч. сме-ти
членувано сме-ти-те
звателна форма