мръсотия

Речник на българския език

мръсотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мръсотѝи, ж.
1. Само ед. Нечистота. В къщата имаше много мръсотия.
2. Прен. Нечестна, подла, низка постъпка. Цяла година той ми прави мръсотии.

Грешни изписвания (7)

  • мрасотиъ
  • мрасотия
  • мрасутиъ
  • мрасутия
  • мръсотиъ
  • мръсутиъ
  • мръсутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мръ-со-тия
членувано мръ-со-ти-я-та
мн.ч. мръ-со-тии
членувано мръ-со-ти-и-те
звателна форма