стока

Речник на българския език

сто̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сто̀ки, ж.
1. Продукт на човешка дейност, предназначен за продажба или за размяна. Хранителни стоки. Промишлени стоки.
2. Разг. Само ед. Добитък. Отгледали са хубава стока.
прил. сто̀ков, сто̀кова, сто̀ково, мн. сто̀кови. Стокова борса.
Една стока. — За две сравнявани неща еднакви са.
Не съм стока.Разг. Не може да се разчита на мен, лош и безотговорен съм.

Грешни изписвания (1)

  • стокъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ка
членувано сто-ка-та
мн.ч. сто-ки
членувано сто-ки-те
звателна форма