женитба

Речник на българския език

женѝтба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. женѝтби, ж. Встъпване в брак, женене. Имал е две женитби.
прил. женѝтбен, женѝтбена, женѝтбено, мн. женѝтбени.

Грешни изписвания (3)

  • женитбъ
  • жинитба
  • жинитбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-нит-ба
членувано же-нит-ба-та
мн.ч. же-нит-би
членувано же-нит-би-те
звателна форма