сключване

Речник на българския език

склю̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сключвани
  • сключвъне
  • сключвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сключ-ва-не
членувано сключ-ва-не-то
мн.ч. сключ-ва-ния
членувано сключ-ва-ни-я-та