образуване

Речник на българския език

образу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • образувани
  • образувъне
  • образувъни
  • обръзуване
  • обръзувани
  • обръзувъне
  • обръзувъни
  • убразуване
  • убразувани
  • убразувъне
  • убразувъни
  • убръзуване
  • убръзувани
  • убръзувъне
  • убръзувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ра-зу-ва-не
членувано об-ра-зу-ва-не-то
мн.ч. об-ра-зу-ва-ния
членувано об-ра-зу-ва-ни-я-та