бракосъчета̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред.
Грешни изписвания (15)
- бракосачетание
- бракосачитание
- бракосъчитание
- бракусачетание
- бракусачитание
- бракусъчетание
- бракусъчитание
- бръкосачетание
- бръкосачитание
- бръкосъчетание
- бръкосъчитание
- бръкусачетание
- бръкусачитание
- бръкусъчетание
- бръкусъчитание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бра-ко-съ-че-та-ние | |
|---|---|---|
| членувано | бра-ко-съ-че-та-ни-е-то | |
| мн.ч. | бра-ко-съ-че-та-ния | |
| членувано | бра-ко-съ-че-та-ни-я-та |