1.
сто̀йка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. сто̀йки, ж.
1. Положение на тялото на стоящ човек – с изправен корпус, изпънати крака и отпуснати ръце; стоеж. Стойката му е прегърбена.
2. Статично положение на човешкото тяло; поза. Смешна стойка.
3. Прен. Жарг. Превземка, поза, каприз. Правя стойки.
4. Прен. Жарг. Човек, който се превзема, позира, перчи се.
мн. сто̀йки, ж. Поставка за вещи, предмети, които трябва да стоят изправени. Стойка за ноти.
1. Положение на тялото на стоящ човек – с изправен корпус, изпънати крака и отпуснати ръце; стоеж. Стойката му е прегърбена.
2. Статично положение на човешкото тяло; поза. Смешна стойка.
3. Прен. Жарг. Превземка, поза, каприз. Правя стойки.
4. Прен. Жарг. Човек, който се превзема, позира, перчи се.
мн. сто̀йки, ж. Поставка за вещи, предмети, които трябва да стоят изправени. Стойка за ноти.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- стойкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | стой-ка | |
|---|---|---|
| членувано | стой-ка-та | |
| мн.ч. | стой-ки | |
| членувано | стой-ки-те | |
| звателна форма | — | |