решетка

Речник на българския език

решѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. решетки, ж. Приспособление от кръстосани метални, дървени или др. пръчки, което обикновено се поставя на прозорец. Декоративна решетка.
Зад решетките. — В затвора.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • решеткъ
  • ришетка
  • ришеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-шет-ка
членувано ре-шет-ка-та
мн.ч. ре-шет-ки
членувано ре-шет-ки-те
звателна форма