стоеж

Речник на българския език

стоѐж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Стояща поза; стойка. Разкрачен стоеж.

Грешни изписвания (2)

  • стоеш
  • стуеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-еж
непълен член сто-е-жа
пълен член сто-е-жът
мн.ч. сто-е-жи
членувано сто-е-жи-те
бройна форма сто-е-жа
звателна форма —

Връзки