църква

Речник на българския език

1. цъ̀рква съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цъ̀ркви, ж.
1. У християните — организация, която ръководи духовния, религиозния живот.
2. Сграда, в която се извършват богослужения; християнски храм.
прил. църко̀вен, църко̀вна, църко̀вно, мн. църко̀вни. Църковно настоятелство. Църковни книги.

Грешни изписвания (1)

  • църквъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цър-к-ва
членувано цър-к-ва-та
мн.ч. цър-к-ви
членувано цър-к-ви-те
звателна форма

2. Цъ̀рква географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Църквъ