манастир

Речник на българския език

1. манастѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. манастѝри, (два) манастѝра, м.
1. Отделна църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител. Женски манастир.
2. Църквата, жилищните помещения и др. сгради на такава организация. Разгледахме манастира.
прил. манастѝрски, манастѝрска, манастѝрско, мн. манастѝрски. Манастирски двор.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • манъстир
  • мънастир
  • мънъстир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-нас-тир
непълен член ма-нас-ти-ра
пълен член ма-нас-ти-рът
мн.ч. ма-нас-ти-ри
членувано ма-нас-ти-ри-те
бройна форма ма-нас-ти-ра
звателна форма

2. Манастѝр географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Манъстир
  • Мънастир
  • Мънъстир