светиня

Речник на българския език

светѝня съществително име, женски род (тип 47a) редактиране

Значение

мн. светини, ж.
1. Място, храм, реликва, обявени от църквата за свети. Тази икона е светиня.
2. Нещо много скъпо, на голяма почит. Знамето е светиня за бойците. Този дом е светиня за нея.

Грешни изписвания (2)

  • светинъ
  • свитиня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-ти-ня
членувано све-ти-ня-та
мн.ч. све-ти-ни
членувано све-ти-ни-те
звателна форма све-ти-ньо