реликва

Речник на българския език

релѝква съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. реликви, ж.
1. В църквата — вещи, мощи и др. , в които се вярва, че имат чудодейна сила.
2. Прен. Старинна вещ, която е скъп спомен, свързан с традицията. Семейна реликва.

Грешни изписвания (3)

  • реликвъ
  • риликва
  • риликвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-лик-ва
членувано ре-лик-ва-та
мн.ч. ре-лик-ви
членувано ре-лик-ви-те
звателна форма