мощи

Речник на българския език

мо̀щи съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Изсъхнали останки от светци, считани за чудотворни.
Живи мощи. — Много слаб човек.

Грешни изписвания (3)

  • моште
  • мошти
  • моще

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. мо-щи
членувано мо-щи-те