светилище

Речник на българския език

светѝлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. светилища, ср. Място, посветено на божество, предназначено за поклонение.

Синоними

Грешни изписвания (4)

  • светилиште
  • светилеще
  • свитилеще
  • свитилище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-ти-ли-ще
членувано све-ти-ли-ще-то
мн.ч. све-ти-ли-ща
членувано све-ти-ли-ща-та