църковен

Речник на българския език

църко̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • царковен
  • царковин
  • църковин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цър-ко-вен
непълен член цър-ков-ния
пълен член цър-ков-ни-ят
ж. р. цър-ков-на
членувано цър-ков-на-та
ср. р. цър-ков-но
членувано цър-ков-но-то
мн. ч. цър-ков-ни
членувано цър-ков-ни-те