параклис

Речник на българския език

пара̀клис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пара̀клиси, (два) пара̀клиса, м. Малка църква, която няма осветен престол и в нея не се служи.

Грешни изписвания (3)

  • параклес
  • пъраклес
  • пъраклис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-рак-лис
непълен член па-рак-ли-са
пълен член па-рак-ли-сът
мн.ч. па-рак-ли-си
членувано па-рак-ли-си-те
бройна форма па-рак-ли-са
звателна форма