хумор

Речник на българския език

ху̀мор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Насмешливо отношение към недостатъци, слабости и др., чрез което те се представят в комически вид и предизвикват смях. Чувство за хумор.
2. В изкуството и литературата — изобразяване на нещо или на някого в комичен план, така че да предизвика смях. Чудомир използва хумора, за да изобрази своите селяци.
прил. хумористѝчен, хумористѝчна, хумористѝчно, мн. хумористѝчни. Хумористично предаване.
прил. хумористѝчески, хумористѝческа, хумористѝческо, мн. хумористѝчески.

Грешни изписвания (1)

  • хумур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-мор
непълен член ху-мо-ра
пълен член ху-мо-рът
мн.ч. ху-мо-ри
членувано ху-мо-ри-те
бройна форма ху-мо-ра
звателна форма