комизъм

Речник на българския език

комѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м.,само ед. Смешната страна на нещата. Навсякъде откривам комизъм.

Грешни изписвания (3)

  • комизам
  • кумизам
  • кумизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ми-зъм
непълен член ко-миз-ма
пълен член ко-миз-мът
мн.ч. ко-миз-ми
членувано ко-миз-ми-те
бройна форма ко-ми-зъ-ма
звателна форма