сатира

1. са̀тира — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. сатири, ж.
1. Разобличаваща ирония.
2. Спец. Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното. ___ прил. сатиричен, сатирична, сатирично, мн. сатирични. Сатиричен тон. __ прил. сатирически, сатирическа, сатирическо, мн. сатирически. Сатирически средства._

Синоними

хумор, ирония, изобличение, осмиване, присмех, пасквил, памфлет

Грешни изписвания (3)

сатера
сатеръ
сатиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		са-ти-ра
ед.ч.	членувано	са-ти-ра-та
мн.ч.		са-ти-ри
мн.ч.	членувано	са-ти-ри-те
звателна форма		—

2. сатира — ед. ч. непълен член

сатира е производна форма на сатир (ед. ч. непълен член).

3. сатира — бройна форма

сатира е производна форма на сатир (бройна форма).