сатир

Речник на българския език

сатѝр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сатири, м.
1. В гръцката митология — същество с опашка, рога и кози крака, спътник на бог Дионис и олицетворение на похотливост.
2. Прен. Похотлив човек. Държи се като сатир. Гледа я като сатир.

Грешни изписвания (1)

  • сътир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-тир
непълен член са-ти-ра
пълен член са-ти-рът
мн.ч. са-ти-ри
членувано са-ти-ри-те
бройна форма са-ти-ра
звателна форма —

Връзки