фуча

Речник на българския език

1. фуча̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 178ii) редактиране

Значение

фучѝш, мин. св. фуча̀х, мин. прич. фуча̀л, несв.
1. За животно — шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, сумтя.
2. Поради бързо движение издавам продължителен шум; свистя, буча. Вятърът фучи в ушите ми. Колите фучат по улицата.
3. Прен. Сърдя се, изразявам бурно недоволството си от нещо. Цял ден фучи из стаята.
същ. фучѐне, ср.

Грешни изписвания (3)

  • фоча
  • фочъ
  • фучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице фу-ча фу-чим
2 лице фу-чиш фу-чи-те
3 лице фу-чи фу-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице фу-чах фу-чах-ме
2 лице фу-ча фу-чах-те
3 лице фу-ча фу-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице фу-чах фу-чах-ме
2 лице фу-че-ше фу-чах-те
3 лице фу-че-ше фу-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице фучал съм фучала съм фучало съм фучали сме
2 лице фучал си фучала си фучало си фучали сте
3 лице фучал е фучала е фучало е фучали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях фучал бях фучала бях фучало бяхме фучали
2 лице беше фучал беше фучала беше фучало бяхте фучали
3 лице беше фучал беше фучала беше фучало бяха фучали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще фуча ще фучим
2 лице ще фучиш ще фучите
3 лице ще фучи ще фучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм фучал ще съм фучала ще съм фучало ще сме фучали
2 лице ще си фучал ще си фучала ще си фучало ще сте фучали
3 лице ще е фучал ще е фучала ще е фучало ще са фучали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да фуча щяхме да фучим
2 лице щеше да фучиш щяхте да фучите
3 лице щеше да фучи щяха да фучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм фучал щях да съм фучала щях да съм фучало щяхме да сме фучали
2 лице щеше да си фучал щеше да си фучала щеше да си фучало щяхте да сте фучали
3 лице щеше да е фучал щеше да е фучала щеше да е фучало щяха да са фучали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице фучал съм фучала съм фучало съм фучали сме
2 лице фучал си фучала си фучало си фучали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице фучал съм фучала съм фучало съм фучали сме
2 лице фучал си фучала си фучало си фучали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм фучал била съм фучала било съм фучало били сме фучали
2 лице бил си фучал била си фучала било си фучало били сте фучали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да фуча щяла съм да фуча щяло съм да фуча щели сме да фучим
2 лице щял си да фучиш щяла си да фучиш щяло си да фучиш щели сте да фучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм фучал щяла съм да съм фучала щяло съм да съм фучало щели сме да сме фучали
2 лице щял си да си фучал щяла си да си фучала щяло си да си фучало щели сте да сте фучали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих фучал бих фучала бих фучало бихме фучали
2 лице би фучал би фучала би фучало бихте фучали
3 лице би фучал би фучала би фучало биха фучали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
фу-чи фу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род фу-чал
непълен член фу-ча-лия
пълен член фу-ча-ли-ят
женски род фу-ча-ла
членувано фу-ча-ла-та
среден род фу-ча-ло
членувано фу-ча-ло-то
множествено число фу-ча-ли
членувано фу-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род фу-чал
женски род фу-ча-ла
среден род фу-ча-ло
множествено число фу-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род фу-чащ
непълен член фу-ча-щия
пълен член фу-ча-щи-ят
женски род фу-ча-ща
членувано фу-ча-ща-та
среден род фу-ча-що
членувано фу-ча-що-то
множествено число фу-ча-щи
членувано фу-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

фу-чей-ки

2. Фуча̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Фоча
  • Фочъ
  • Фучъ