фучаха

Речник на българския език

1. фучаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

фучаха е производна форма на фуча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. фучаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

фучаха е производна форма на фуча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).