щяла съм да фуча

Речник на българския език

1. щяла съм да фуча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да фуча е производна форма на фуча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).