щяло съм да фуча

Речник на българския език

1. щяло съм да фуча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да фуча е производна форма на фуча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).