фучала

Речник на българския език

1. фучала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

фучала е производна форма на фуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. фучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

фучала е производна форма на фуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. фучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

фучала е производна форма на фуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. фучала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

фучала е производна форма на фуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).