упокоя

Речник на българския език

1. упокоя преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • упокоъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице упо-коя упо-ко-им
2 лице упо-ко-иш упо-ко-и-те
3 лице упо-кои упо-ко-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице упо-ко-их упо-ко-их-ме
2 лице упо-кои упо-ко-их-те
3 лице упо-кои упо-ко-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице упо-ко-ях упо-ко-ях-ме
2 лице упо-ко-е-ше упо-ко-ях-те
3 лице упо-ко-е-ше упо-ко-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упокоил съм упокоила съм упокоило съм упокоили сме
2 лице упокоил си упокоила си упокоило си упокоили сте
3 лице упокоил е упокоила е упокоило е упокоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упокоил бях упокоила бях упокоило бяхме упокоили
2 лице беше упокоил беше упокоила беше упокоило бяхте упокоили
3 лице беше упокоил беше упокоила беше упокоило бяха упокоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще упокоя ще упокоим
2 лице ще упокоиш ще упокоите
3 лице ще упокои ще упокоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упокоил ще съм упокоила ще съм упокоило ще сме упокоили
2 лице ще си упокоил ще си упокоила ще си упокоило ще сте упокоили
3 лице ще е упокоил ще е упокоила ще е упокоило ще са упокоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да упокоя щяхме да упокоим
2 лице щеше да упокоиш щяхте да упокоите
3 лице щеше да упокои щяха да упокоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упокоил щях да съм упокоила щях да съм упокоило щяхме да сме упокоили
2 лице щеше да си упокоил щеше да си упокоила щеше да си упокоило щяхте да сте упокоили
3 лице щеше да е упокоил щеше да е упокоила щеше да е упокоило щяха да са упокоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упокоял съм упокояла съм упокояло съм упокоели сме
2 лице упокоял си упокояла си упокояло си упокоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упокоил съм упокоила съм упокоило съм упокоили сме
2 лице упокоил си упокоила си упокоило си упокоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упокоил била съм упокоила било съм упокоило били сме упокоили
2 лице бил си упокоил била си упокоила било си упокоило били сте упокоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упокоя щяла съм да упокоя щяло съм да упокоя щели сме да упокоим
2 лице щял си да упокоиш щяла си да упокоиш щяло си да упокоиш щели сте да упокоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упокоил щяла съм да съм упокоила щяло съм да съм упокоило щели сме да сме упокоили
2 лице щял си да си упокоил щяла си да си упокоила щяло си да си упокоило щели сте да сте упокоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упокоил бих упокоила бих упокоило бихме упокоили
2 лице би упокоил би упокоила би упокоило бихте упокоили
3 лице би упокоил би упокоила би упокоило биха упокоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
упо-кой упо-кой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род упо-ко-ен
непълен член упо-ко-е-ния
пълен член упо-ко-е-ни-ят
женски род упо-ко-е-на
членувано упо-ко-е-на-та
среден род упо-ко-е-но
членувано упо-ко-е-но-то
множествено число упо-ко-е-ни
членувано упо-ко-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упо-ко-ил
непълен член упо-ко-и-лия
пълен член упо-ко-и-ли-ят
женски род упо-ко-и-ла
членувано упо-ко-и-ла-та
среден род упо-ко-и-ло
членувано упо-ко-и-ло-то
множествено число упо-ко-и-ли
членувано упо-ко-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упо-ко-ял
женски род упо-ко-я-ла
среден род упо-ко-я-ло
множествено число упо-ко-е-ли

2. упокоя — ед. ч. непълен член

упокоя е производна форма на упокой (ед. ч. непълен член).

3. упокоя — бройна форма

упокоя е производна форма на упокой (бройна форма).