упокоило е

Речник на българския език

1. упокоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упокоило е е производна форма на упокоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упокоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упокоило е е производна форма на упокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).