упокоил си

Речник на българския език

1. упокоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упокоил си е производна форма на упокоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. упокоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упокоил си е производна форма на упокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).