упокоил е

Речник на българския език

1. упокоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упокоил е е производна форма на упокоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упокоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упокоил е е производна форма на упокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).