1.
упоко̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
упоко̀йна, упоко̀йно, мн. упоко̀йни, прил. Спец. В църквата — който е за успокоение на душата на мъртвия. Упокойна молитва.
Грешни изписвания (7)
- опокоен
- опокоин
- опукоен
- опукоин
- упокоин
- упукоен
- упукоин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | упо-ко-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | упо-кой-ния | ||
| пълен член | упо-кой-ни-ят | ||
| ж. р. | упо-кой-на | ||
| членувано | упо-кой-на-та | ||
| ср. р. | упо-кой-но | ||
| членувано | упо-кой-но-то | ||
| мн. ч. | упо-кой-ни | ||
| членувано | упо-кой-ни-те | ||
2. упокоен — мин. страд. прич. м. р.
упокоен е производна форма на упокоя (мин. страд. прич. м. р.).